Има един въпрос, който хората често си задават, когато говорим за климатици – „Мога ли да отоплявам жилището си само с един по-мощен климатик?” Отговора на този въпрос е ясен на всеки експерт по климатици и той е НЕ.

Причината да не е възможно подобно приложение на нашите климатици е много проста. Когато инсталираме мощен климатик само в едно от помещенията, то неговите системи ще отчетат при охлаждане или затопляне, че зададената температура е била достигната, но техните показания ще бъдат валидни само в съответното помещение, където той е инсталиран.

Това е така, тъй като термостата на всички климатици се намира в самото вътрешно тяло на системата и отчита температурата на въздуха, който се намира в непосредствена близост т.е. в същото помещение. Ако се опитвате да отоплявате цялото си жилище с един климатик, то температурите могат да се различават значително в отделните стаи тъй като климатика реагира на промяна само в основното помещение и не отчита понижената температура в останалите.

Ще кажете, че можете да компенсирате чрез увеличаване/намаляване на температурната стойност, но това означава да затоплите/ охладите твърде много основното помещение и да го направите некомфортно за пребиваването на вашето семейство в него. Все пак въздушния поток не може да реагира с нужната скорост, за да компенсира повишената работа на климатичната инсталация.

Още нещо неприятно е, че температурата ще се променя изключително динамично, което ще коства честа смяна на режими на работа на вашите климатици, а така ще съкрати значително продължителността на техния експлоатационен живот. Нашата препоръка е да изберете по-малки климатици, които да монтирате в помещенията, които възнамерявате да отоплявате или охлаждате.

Абсолютна възраст. Тя се определя от началото на първичното почвообра­зуване, т.е. от освобождаване на определена територия от водни басейни или ледници до съответния етап на развитие. Следователно най-общо абсолютната възраст на дадена почва зависи от възрастта на територията. Така напр. най-млади са съвременните алувиални почви, а най-стари – почвите от субтропич­ните и тропични райони, тъй като там не е имало заледяване през кватернера на неозойската ера. Определянето на абсолютната възраст на почвата е една от основните задачи на историческото почвознание.

Относителна възраст. Тя определя скоростта, с която са се развивали по­чвите, в зависимост от конкретната характеристика на почвообразувателния процес.

Така например на територия с еднаква възраст е възможно да има различни скали, релеф и растителност, в резултат на което почвообразувателният процес да протича с различна скорост и съответно за един и същи период почвите да са в различна степен на развитие. Това показва, че в границите на една абсолютна възраст на почвите може да има разлика в относителната възраст.

Установено е, че почвите на планетата са сравнително млади, което се доказ­ва от следните показатели:

-    наличие на скални късове и слабо изветрели скали;

-    литологическа слоистост на профилите;

-    малка мощност на почвите.

Общопланетарните фактори, които обуславят относителната младост на поч­вите са:

-    големите и късни материкови заледявания, при които са били обхванати 30% от площта на континентите;

-    късното Алпийско планинообразуване;

-   непрекъснатото повишаване на нивото на световния океан (трансгресия на морето), в резултат на което по-старите почви потъват.

Повече за почвите, може да научите от нашият сайт за озеленяване: http://озеленяване-градини.com

Винаги когато ме е водил до Пловдив с влака до своята ключарска бутка, винаги ми е разказвал по нещо интересно. Той е вече на години и живота го е научил на много неща, които той се опитва да ми предаде чрез негови мъдрости.

Много хора познават дядо ми. Едни от най-известните бизнесмени в Пловдив са го търсили за да им извади нови ключове.

Той обаче си е свикнал с професията и си я работи с голямо удоволствие. А това е нещо, което много малко хора правят.

А ключарската дейност както повечето от вас знаят не е проста работа и не всеки човек може да я работи.

Обичам дядо си и съм го признал, че е най-добрият в това което се занимава.

Да потърсите друга работа също е възможност, но във ва­шето състояние едва ли бихте се справили с допълнител­ния стрес от интервютата и с изтощителните усилия да си вършите добре работата.

В основата си стратегията е: бъдете упорити. Ако са ви наели, значи сте били подходящи в много отношения, ако не във всички. Щом има разминаване между информацията ви за длъжността и действителното положение, кажете го силно колкото може по-бързо. Да се изправите очи в очи срещу стра­ха си е чудесен начин да го преодолеете.

Патриша се изправя срещу страха си в момента, в който отива да пита Алисън дали ще й даде лоша препоръка за нова­та работа. Безобразие е, че тя не е подходила към нея по-рано по този начин. Мога да ви уверя, че в такива ситуации няма смисъл да очаквате шефовете да се извинят по някакъв начин – за тях това би означавало да признаят вината си.

Ако положението се влоши много, бъдете внимателни. Вие не искате непрекъснато да вредите на самочувствието и здра­вето си. Ако е възможно, вземете си почивка, за да съберете сили, кандидатствайте на друго място – за 2 пъти по-висока заплата.

Наистина, ако можете, вземете си почивка. Това е най-до­брият начин да се дистанцирате и да решите накъде да се насочите. Дори няколко дни „болнични“ ще ви помогнат да разпуснете, да прецените ситуацията и да планирате бъде­щите си действия.

Още чудесни статии на: http://digitalcamerablogsite.com/

Днес е 15-ти април, неделя е. Времето навън е леко облачно, но това не пречи моете настроение и това на приятелката ми Мирослава да е ниво.

Казват, че на Великден не трябва да се чисти и да се извършва каквото и да е домакинска работа, но пък ние решихме да нарушим това правила.

Цяла сутрин Мира чисти из къщи, а аз работих на лаптопа, пиейки кафе както винаги.

Сега предстои да излезем навън, да отидем на цъкрва и да запалим по една свещичка.

Напълно съм сигурен, че ще има доста хора излязли навън и най-вече за това, че църквите ще са пълни.

Татковци, майки с бебета в колички – всички хора ще са навън и ще се радват на хубавото великденско време.

Не позволявайте на шеф като Питър да ви накара да загуби­те вяра в себе си. Спомнете си за успехите, за хората, които са ви харесвали, и за местата, на които сте били щастливи да работите. Спомнете си какво мислят за вас приятелите и семейството ви. Животът е и винаги трябва да бъде нещо по­вече от работа, но тъй като прекарваме толкова време, докато я вършим, заслужаваме добра работна среда.

Не забравяйте, че в каквато и ситуация да се намирате, ви­наги можете да се учите от нея. Дори ще научите повече от хората, които са наистина лоши, отколкото от тези, които са наистина добри. Ако се озовете в позицията на мениджър, ще си спомните всички подробности от общуването си с безпо­лезни шефове, на които сте реагирали отрицателно, както и какво ви е мотивирало и вдъхновявало.

Само чрез контакт с хората ще постигнете по-голямо удо­влетворение. Успехът ви в прилагането на тези стратегии ще ви помогне да създадете нови взаимоотношения както с шефа, така и с колегите си.

Решението си е ваше, но тук бих искала да предложа една последна идея. Ако се чувствате наистина зле, вземете мерки, като вдигнете глава и се огледате „над решетките“. Започнете да си търсите нова работа, ходете на интервюта. Дори напус­кането да не влиза в плановете ви, така вие се намесвате в хода на вселената и нещо ще се промени. По този начин черпите от онзи вълшебен еликсир – самочувствието, защото най-после действате активно.

Може би няма да се наложи да напускате, защото ще успе­ете да приложите вярната стратегия, която ще промени всеки­дневните ви преживявания на работа. Минавайки през този процес, вие ще разберете, че имате избор, защото за всяко чо­вешко същество, включително и за шефа ви, няма нищо по- депресиращо от ситуация, в която няма избор.

Повече на: SEO коктейл. ком

Той асимилира информацията. Повторете „упражнението“. Не падайте в капана отново да се настроите приятелски твър­де бързо. Ако иска да го харесвате – нека го заслужи.

Започнете с много деликатен разговор. „Питър, учуди ме решението ти да прекъснеш обучението миналата седмица. Какво стана?“ Той ще говори, а вие ще слушате съпричастно. Опитайте се да разберете мотивите му и това под колко силно напрежение е поставен. Притиснете го – лекичко.

С течение на времето задавайте все повече въпроси: питай­те деликатно, припомнете му ситуации, в които ви е разоча­ровал или е бил неразумен. Може би дори ще успеете да му кажете, че понякога ви е трудно да говорите с него. Главното е да не изпадате в настроения от типа „той ще ме хареса“. Не спирайте да задавате въпроси, докато в един момент не дойде времето да попитате: „Защо са Ви направили шеф? Премина­ли ли сте някакво обучение по управление?“ и да получите уместен отговор. Вашата крайна цел е да му обясните, че би могъл да ви ръководи по един по-добър начин, че не това е начинът да ви мотивира и че ви кара да се чувствате неудо­влетворени.

Започнете да прокарвате подобни идеи и концепции пред шефа си и ще имате възможност да стигнете до ново ниво на отношения с него. Ако от вашите ясни, дружелюбни послания му стане ясно, че сте човек, на който той може да разчита и да вярва, като нищо ще започне да дискутира с вас по-важни въ­проси, свързани с компанията. С новата ви роля на съветник той би могъл да започне да споделя с вас проблеми като на­прежението, под което се намира, и това колко добре се спра­вя със задачите, поставени му от неговите шефове.

В подобна ситуация вътрешно вие се надявате, че изграж­дате с шефа си пълноценна връзка, която ще ви е от полза следващия път, щом имате нужда от подкрепа, разбиране или просто от отговор на въпрос. Ако наистина мислите, че той ще ви възприема различно следващия път, когато мо­лите за помощ или съвет – вие правите грешка – ГОЛЯМА ГРЕШКА!

Не демонстрирайте променено поведение, за да сте в ус­луга на желанието му да бъде харесван и приеман. Това ще го накара да продължи играта си. Вероятно ще съжалява много, че е бил дружелюбен и при първа възможност ще се държи дори по-дистанцирано, агресивено и неуслужливо – оставяйки у вас чувството, че сигурно е шизофреник. Може би е уплашен, че е бил прекалено любезен и е предоставил шанс да се „възползват“ от него. Поради тези причини той прави обратен завой и чувства, че трябва да ви напомни кой е шефът! Затова в даден момент може да се държи с вас като с най-добрия си приятел, а в следващия – да е хладен и дори вражески настроен.

Когато се отнася приятелски, по-ефективната стратегия е да не му отвръщате със същото. Напротив, бъдете леко дис­танцирани, критикувайте го. Разбира се, правете го много, много внимателно. Не забравяйте, че чрез тези периоди на приятелство той задоволява потребността си да го харесват и приемат и вие сте в позицията да му кажете (поне с поведени­ето си), че не го харесвате. Гледайте на това като на продъл­жителен процес и вдигайте летвата на недружелюбност при всеки възможен случай.

По нататък ще пускам статии в тях предимно за детски колички, а може и за една майсторска дейност – ремонт на покриви.

Хубаво е човек да има много блогове, но пък от друга гледна точка трудно се поддържат. Аз обаче продължавам да съм мотивиран и мобилизиран, и въпреки, че през по-голямата част от деня съм на работа, успявам някак си да поддържам и развивам сайтовете си.

Според изследователите на тази наука,животните контактуват по между си с помощта на музиката, което се доказва от песента на птиците, която е техният начин за комуникация. Примерите за това твърдение не са един или два, а доста повече и всеки от нас ако се замисли ще разбере, че това е самата истина.

Ако се запитаме, какво ни привлича към музиката и защо имаме на разположение десетки песни във всяко едно време на денонощието, ще стигнем до заключението на специалистите по Биомузикология. Те смятат, че мисленето и същността ни е пригодена за музиката и, че сме я произвеждали още от древността.

Съществуват предположения и, че най-вероятно първите музикални инструменти са били направени от костите на дадени видове животни и първоначално са служили като начин за общуване. Има и схващане, че преди около 5,000 години, музикалните инструменти са се изработвали най-вече за различни видове ритуали. Едва 2,500 години, по-късно започва истинското развитие на този вид изкуство, когато Питагор измисля музикални ноти и тяхното значение.

Век по-късно музиката придобива още по-голяма сложност, когато всеки народ създава свой стил и темп, които се изпълнява от редица новосъздадени инструменти.

Така настъпва революцията на едно от най-почитаните изкуства от всички хора по земята и до днес. През годините тя се използва за различни цели и отразява различни виждания, които са характерни за всеки един период от развитието ни.

Примери за това твърдение има много, като епохата на класическата музика или както я знаем, на Бетовен и Бах. Важното обаче тук е, че тя ни помага в редица аспекти от живота ни и ни дава това от което се нуждаем в точният момент, когато и където пожелаем.